5 основни стратегии за контрол на истериките на детето

Някои деца трудно приемат своите разочарования и прибягват до изразяване на дискомфорта си под формата на гняв. Обърнете внимание как можете да запазите спокойствие и да ги държите под контрол със следните указания.

От момента на раждането си децата започват да показват своите разочарования, ядове или разочарования. Първоначално те ще го направят чрез плач, но докато растат, някои могат да го направят чрез крещене, плач или истерия (това е дума, нали хаха?), Което е по -известно като изблик на малко дете.

Това е така, защото в определени възрасти емоциите и чувствата са малко сложни за контролиране. Има деца, които са склонни само да се ядосват от време на време и които са в състояние да контролират чувствата си. Аз лично не съм ги виждал в семейството си, но съм сигурен, че съществуват!

Да знаеш как да управляваш тези истерии е трудна работа както за децата, така и за родителите, и това е тук че родителското търпение ще има основна роля за успешното постигане на тези умения развит.

Как да научим децата да изразяват емоциите си

Важно е да знаем горе -долу как да тълкуваме причината за тези истерии. Казвам „повече или по -малко“, защото това не е точна наука и много пъти като хора се бъркаме само с факта, че тези модели на поведение не са лесни за идентифициране.

Понякога тези истерии могат да бъдат резултат от забавяне в развитието на езика, дори и това да е минимално, тоест, че нашият син или дъщеря все още не владеят напълно език, за да не знаят как да го изразят напълно себе си. Съществува и модел на причинно-следствена връзка и/или повторение с истерии. Например, ако по някое време след истерия детето е възнаградено, те се научават да го повтарят, защото знае, че чрез тези истерии, той/тя ще успее да се справи с тях. Алтернативно, истерията може да бъде просто резултат от умора. Уморено дете е неспокойно дете. По дяволите, уморен възрастен също не е добър!

Помислете за пет основни ключа, за да можете да контролирате истерията на нашите малки.

1. Поставете ясни граници и граници. Обективността е от съществено значение за прилагането на тези ограничения, което означава, че трябва да ги маркирате по конкретен начин с ясни и конкретни поръчки.

Друг начин да ограничим децата си, като им предоставим правомощието на решение, така че те да се чувстват донякъде в себе си контрол и гласът им е да им даде възможност да избират между две настроики. Например: „Трябва да носиш палто, предпочиташ кафяво или червено?“ И разбира се, твърдостта, която може да бъде демонстрирани чрез сигурен тон на гласа със сериозен жест на лицето, за да ги накарат да разберат, че не е време да се шегуваш.

2. Много е важно да спечелим доверието на нашите деца и това е възможно само чрез истината. Казването им на истината ще създаде връзка, която укрепва връзките между родители и деца с течение на времето.

3. Важно е да обърнете възможно най -малко внимание на детето, когато то е разгневено, дори да го игнорирате. По това време нашето дете изисква нашето внимание и тук нашето ролята ще бъде да го отклоните и най -ефективният начин да го направите е да ги игнорирате, така че да разберат, че това не е правилното отношение и метод да се вършат нещата.

4. Когато истерията продължава твърде дълго или детето започва да проявява прекалено агресивно поведение, можем да го изолираме на място, където се чувства в безопасност, като напр. стаята му, за да може да се успокои и след няколко минути да опитаме да поговорим отново с него, за да разберем напълно мотивите зад разочарование. Отново, ако не отговаряте, възнаграждавате или не се съгласявате с мълвата на детето, ще затвърдите факта, че това поведение не е наред.

5. Последната препоръка би била да не се наказва детето за всяка истерия, защото както обсъдихме по -горе, те понякога са резултат от неспособността на детето да се изразява правилно и са естествена част от растежа нагоре.

Вижте, нормално е децата (и родителите) да страдат от гневни изблици, когато децата са малки. Това е част от процеса на узряване и развитието на техния самоконтрол. Ключът е да знаете как да реагирате и разбира се... търпение... много, много търпение!